img img img img

NIS 2 Оценка за готовност

0%

NIS 2 Оценка на готовност

1 / 41

Ясно ли са дефинирани и известни на целия компетентен персонал процедурите за ескалация на различни видове инциденти със сигурността и първоначална оценка на сериозността?

2 / 41

Прилагате ли или планирате ли да приложите модел за сигурност с нулево доверие (Zero Trust Security model)?

3 / 41

Интегрирани ли са процесите за управление на риска в областта на киберсигурността с цялостната рамка за управление на риска в организацията?

4 / 41

Използвате ли анализ на поведението на потребителите за откриване на потенциално злонамерена дейност?

5 / 41

Има ли специална функция или екип, който да следи за промените в нормативната уредба в областта на киберсигурността и да гарантира спазването им?

6 / 41

Редовно ли се включват служителите и ръководството в идентифицирането, оценката и управлението на риска?

7 / 41

Съществува ли официален механизъм за включване на обратната връзка от одитите и инцидентите в процеса на управление на риска?

8 / 41

Актуализират ли се плановете за непрекъсваемост на бизнес процесите въз основа на поуките, извлечени от действителни инциденти?

9 / 41

Архитектурата за сигурност периодично ли се преразглежда и актуализира, за да отразява актуалните практики и заплахи за киберсигурността?

10 / 41

Имате ли конкретни планове за управление на инциденти, свързани с киберсигурността, които засягат вашата верига за доставки?

11 / 41

Използвате ли съвременни технологии за откриване на заплахи и уязвимости в сферата на киберсигурността?

12 / 41

Извършвате ли постоянен мониторинг и преглед на практиките за сигурност на Вашите доставчици и доставчици на услуги от трети страни?

13 / 41

Съществува ли процес за непрекъснато усъвършенстване на стратегиите за управление на риска въз основа на нови заплахи и уязвимости?

14 / 41

Извършвате ли редовни анализи на въздействието върху дейността, за да определите критичните системи и данни, които са от съществено значение за непрекъснатостта на вашата организация?

15 / 41

Тестват ли се плановете за непрекъсваемост на бизнес процесите при различни сценарии, за да се провери тяхната ефективност при различни потенциални инциденти?

16 / 41

Извършвате ли анализ на зависимостите, за да се диагностицира как смущенията и проблемите в една система или процес могат да се отразят на други такива?

17 / 41

Извършвате ли се прегледи след инцидента, за да се анализира реакцията и да се идентифицират областите за подобрение?

18 / 41

Имате ли специализиран екип за реакция при инциденти с ясно определени роли и отговорности?

19 / 41

Има ли назначен служител или екип, отговарящ за управлението на риска в областта на киберсигурността?

20 / 41

Назначено ли е длъжностно лице по защита на данните (DPO – Data Protection Oficer), което да гарантира спазването на законите и разпоредбите за защита на данните?

21 / 41

Определени ли са и прилагани ли са минимални стандарти за киберсигурност за всички доставчици и доставчици на услуги от трети страни?

22 / 41

Оценявате ли редовно ефективността на програмите за обучение по киберсигурност?

23 / 41

Осигуряват ли се семинари или обучения на персонала по конкретни заплахи за киберсигурността и мерки за противодействие?

24 / 41

Възприемате ли и адаптирате ли нови технологии за подобряване на процесите за управление на риска?

25 / 41

Имате ли договорености с външни фирми за киберсигурност за допълнителна подкрепа по време на инцидент?

26 / 41

Разполагате ли с комуникационен план за координация с външните заинтересовани страни по време на инцидент в областта на киберсигурността?

27 / 41

Разполагате ли с юридически съветник, който да управлява докладването на инциденти, свързани с киберсигурността, в съответствие с нормативните изисквания?

28 / 41

Програмите за обучение по киберсигурност съобразени ли са със специфичните роли и отговорности на служителите?

29 / 41

Интегрирано ли е управлението на риска във веригата на доставки в цялостната организационна рамка за управление на риска?

30 / 41

Провеждат ли се редовни, подробни симулации на инциденти, свързани с киберсигурността, за да се тества готовността?

31 / 41

Съществува ли ефективен механизъм, чрез който служителите да докладват за проблеми или инциденти, свързани с киберсигурността?

32 / 41

Извършват ли се редовни оценки на сигурността от вътрешни или външни лица с цел идентифициране на уязвимости и/или провеждане на тестове за проникване?

33 / 41

Редовно ли тествате служителите със симулирани фишинг атаки, за да повишите тяхната бдителност?

34 / 41

Съществуват ли официални клаузи за споразумение, които изискват от доставчиците да докладват за инциденти, свързани със сигурността?

35 / 41

Определени ли са и тествани ли са целите за времето за възстановяване (RTO – recovery time objective) за критичните ИТ системи?

36 / 41

Добре документирани и достъпни ли са всички политики, процедури и мерки за киберсигурност и спазване на изискванията?

37 / 41

Изисква ли се от служителите да получат таргетирани обучения за киберсигурност?

38 / 41

Редовно ли се актуализират системите и софтуерът, за да се отстранят уязвимостите в сигурността?

39 / 41

Поддържате ли дублираща инфраструктура или услуги, за да осигурите непрекъснатост в случай на значителен инцидент в областта на киберсигурността?

40 / 41

Обучени ли са служителите относно правните аспекти на киберсигурността, включително изискванията за защита на личните данни, данните и информацията, включително и директивата за МИС?

41 / 41

Имате ли включени права за одит в споразуменията с ключови доставчици, за да се гарантира спазването на вашите изисквания за сигурност?

Your score is

Целта на оценката на готовността спрямо изискванията на NIS 2 е да даде представа за силните и слабите страни, свързани с оценяваната организация.

*Резултатите от тази оценка не представлява диагноза и по-нататъшни мерки за отстраняване на нередности, а по-скоро информация за обхвата на Директивата NIS 2 и конкретна организация за неексперти. Моля, свържете се с нас, ако се нуждаете от професионална оценка на вашата позиция по отношение на сигурността спрямо изискванията на NIS 2.

Основните теми, които са предмет на оценката, са описани по-долу:

 

Управление на риска

Управлението на риска в областта на киберсигурността представлява систематично идентифициране, оценяване и намаляване на рисковете за информационните активи на организацията. То започва с идентифициране на информационните активи, определяне на потенциалните заплахи и уязвимости, оценка на тяхната вероятност и въздействие, след което се прилагат стратегии за минимизиране на тези рискове чрез превантивни и реактивни мерки. Постоянният мониторинг и периодичните прегледи гарантират ефективността на практиките за управление на риска, като при необходимост се адаптират към новите заплахи. Ефективната комуникация и спазването на изискванията са неразделна част от процеса, като привеждат управлението на риска в съответствие с нормативните изисквания и информират всички нива на организацията. Този проактивен подход е от решаващо значение за поддържане на стабилна защита на киберсигурността и осигуряване на устойчивост на организацията към различни киберзаплахи.

 

Реакция при инциденти

Реагирането на инциденти в киберсигурността е структуриран подход за управление и смекчаване на въздействието на пробиви в сигурността или атаки. Той включва фази на подготовка, откриване, ограничаване, отстраняване и възстановяване, съчетани с подробна документация и комуникация по време на целия процес. Екипите за реагиране при инциденти бързо оценяват и реагират на заплахите, за да сведат до минимум щетите и да възстановят функционалността на системата. Те също така анализират инцидента, за да се поучат и подобрят бъдещите реакции. Този цикъл гарантира, че организациите могат бързо да се адаптират и да засилят защитата си срещу нови заплахи. Ефективното реагиране при инциденти е от решаващо значение за поддържане на доверието, непрекъснатостта на бизнеса и спазването на нормативните изисквания.

 

Сигурност на веригата за доставки

Сигурността на веригата за доставки в киберсигурността се фокусира върху защитата на целостта, поверителността и наличността на стоките и информацията, преминаващи през мрежата на веригата за доставки. Тя включва оценка и намаляване на рисковете, породени от партньори и доставчици – трети страни, от снабдяването до доставката. Ефективната сигурност на веригата на доставки изисква солидна комплексна проверка, непрекъснато наблюдение и интегриране на практиките за сигурност сред всички заинтересовани страни. Това включва прилагането на строги мерки за киберсигурност, договорни задължения и редовни одити, за да се гарантира спазването на стандартите за сигурност. Тъй като заплахите могат да компрометират цели вериги за доставки, проактивното управление е от съществено значение за защита от прекъсвания и поддържане на доверието в операциите по веригата за доставки.

 

Мерки за сигурност

Мерките за сигурност в областта на киберсигурността обхващат набор от стратегии и инструменти, предназначени за защита на цифрови системи, мрежи и данни от неоторизиран достъп, атаки и повреди. Тези мерки включват контрол на физическата сигурност, политики за киберсигурност, управление на достъпа на потребителите и технологични решения като защитни стени, антивирусен софтуер и криптиране. Редовните актуализации, оценките на уязвимостта и тестовете за проникване са от решаващо значение, за да се гарантира, че тези защитни мерки остават ефективни срещу променящите се заплахи. Освен това прилагането на протоколи за сигурност, като например многофакторна автентикация и практики за сигурно кодиране, ще спомогне за намаляване на рисковете. Организациите трябва да възприемат многопластов подход към сигурността, като комбинират множество защити, за да повишат устойчивостта и да защитят чувствителната информация и критичната инфраструктура.

 

Съответствие с нормативните изисквания

Нормативното съответствие в киберсигурността се отнася до спазването на закони, наредби и насоки, предназначени за защита на информацията и инфраструктурата от киберзаплахи. То включва прилагането на необходимите политики, процедури и контроли за сигурност, за да се отговори на конкретни стандарти, определени от управляващите органи. Съответствието е от решаващо значение не само за избягване на правни санкции и финансови загуби, но и за поддържане на доверието на клиентите и заинтересованите страни. Организациите трябва редовно да оценяват и актуализират своя статус на съответствие в отговор на нови и променящи се разпоредби. Ефективните програми за съответствие включват обучение на служителите, редовни одити и непрекъснато усъвършенстване, за да се отговори на динамичния характер на заплахите за киберсигурността и регулаторните изисквания.

 

Обучение и осведоменост

Обучението и осведомеността в областта на киберсигурността са критичен компонент от позицията за сигурност на организацията, чиято цел е да предостави на служителите знания и умения за разпознаване и ефективно реагиране на киберзаплахите. Тези програми включват редовни сесии за обучение по най-добрите практики в областта на сигурността, най-новите киберзаплахи и организационните политики. Инициативите за повишаване на осведомеността имат за цел да поддържат киберсигурността на преден план в съзнанието на служителите и да помагат за предотвратяване на нарушения, причинени от човешки грешки. Интерактивните упражнения, като симулации на фишинг и семинари, повишават ангажираността и задържането на служителите. В крайна сметка добре информираните служители са критичен слой на защита срещу кибератаки и насърчават културата на осведоменост за сигурността в цялата организация.

 

Непрекъснатост на бизнеса и възстановяване

Непрекъснатостта на бизнеса и възстановяването в киберсигурността се фокусират върху поддържането и възстановяването на бизнес операциите в случай на кибератака или друго прекъсване. Този процес включва създаването на подробни планове, които очертават необходимите действия за свеждане до минимум на престоя и финансовите загуби, като същевременно се гарантира наличността на критичните услуги. Тези планове обикновено включват стратегии за архивиране на данни, резервиране на системи и механизми за преминаване към отказ, за да се осигури бързо възстановяване. Редовното тестване и актуализиране на тези планове е от съществено значение за адаптиране към нови заплахи и променящи се бизнес изисквания. Ефективните стратегии за непрекъсваемост на бизнеса и възстановяване гарантират, че организацията може бързо да се възстанови от смущения, като запази доверието на клиентите и оперативната стабилност.