Черният Петък идва от Американската култура като маркира началото на “коледното пазаруване”. Това е денят, в който всички търговци обявяват традиционни намаления на продуктите с цел да привлекат клиенти. Медиите бурно отразяват разярени тълпи, биещи се за последните продукти по щандовете на магазините, а щастливи клиенти демонстративно показват своите трофеи закупени на промоционални цени.
Какво е FOMO ефекта?
FOMO (или Fear Of Missing Out – Страхът да не пропуснем полза или страхът да не се прецакаме) е тази древна психична нагласа, която ни тласка да взимаме решения с цел да не пропуснем ползи или ценови намаления. За да подпомогне този процес, емоционалната ни част от мозъка поддадена на афект бурно инструктира жлезите да бълват кортизол, адреналин, норадреналин и допамин в кръвта и с това деактивира нищо неподозиращата бавна част на мозъка ни, която взима рационални решения и ни пази от необмислени действия. Резултата идва след това, когато нивата на тези хормони преминат в нормални граници и хората започнат са възприемат какво са направили. Има удовлетворени от равносметката, но има и разочаровани, които изпадат в когнитивен дисонанс.
Каква е връзката с киберсигурността?
Връзката между трите е силна, защото се ползват същите маркетингови трикове с цел да бъдем заблудени и измамени. И за да бъде усилен този ефект се подбират моменти на празници, край на работна седмица, край на работен ден, специфични дни от месец или година, които са претоварени с куп административна работа като например деклариране и плащане на данъци и осигуровки, финансови отчети, отчети към инвеститори и др. Избират се обстоятелства, при които хората изпитват високи нива на стрес придружен с когнитивно и емоционално претоварване и са склонни да игнорират надвисналата опасност, а именно да отворят линк със зловреден файл, да отворят линк с препратка за смяна на парола, да отговорят на фалшиво запитване за оферта, да отговорят на фалшив представител на НАП или НОИ, във връзка със запор на заплата на служител или блокирани осигуровки, приемане на фалшива нотариална покана и много други. Претекста може да бъде всякакъв, а асоциацията абстрактна, която да даде нужния контекст в нашето ежедневие.
Примерите за подобни ситуации могат да бъдат много – добре познатите случаи на компрометиран бизнес имейл, променена банкова сметка, запитване за оферта за голяма сума, фактура на голяма стойност, неплатена сметка, фалшиво CV и много други.
Бъдете бдителни! Винаги поставяйте информацията, която виждате на допълнителна валидация. Пазете се от емоционални решения, а за важните и стратегически такива използвайте обкръжение от доверени и критично мислещи партньори, служители и приятели.
Ако статията ви хареса, елате на обучението ни на 11 Декември, където ще обсъждаме още много неща свързани с психологическите аспекти на информационната сигурност. Информация за обучението, можете да намерите тук.
