logo
img img img img

Оценка на готовността на NIS 2

0%

NIS 2 Оценка на готовност

1 / 41

Поддържате ли дублираща инфраструктура или услуги, за да осигурите непрекъснатост в случай на значителен инцидент в областта на киберсигурността?

2 / 41

Възприемате ли и адаптирате ли нови технологии за подобряване на процесите за управление на риска?

3 / 41

Разполагате ли с комуникационен план за координация с външните заинтересовани страни по време на инцидент в областта на киберсигурността?

4 / 41

Осигуряват ли се семинари или обучения на персонала по конкретни заплахи за киберсигурността и мерки за противодействие?

5 / 41

Определени ли са и тествани ли са целите за времето за възстановяване (RTO – recovery time objective) за критичните ИТ системи?

6 / 41

Архитектурата за сигурност периодично ли се преразглежда и актуализира, за да отразява актуалните практики и заплахи за киберсигурността?

7 / 41

Извършвате ли се прегледи след инцидента, за да се анализира реакцията и да се идентифицират областите за подобрение?

8 / 41

Интегрирани ли са процесите за управление на риска в областта на киберсигурността с цялостната рамка за управление на риска в организацията?

9 / 41

Имате ли специализиран екип за реакция при инциденти с ясно определени роли и отговорности?

10 / 41

Разполагате ли с юридически съветник, който да управлява докладването на инциденти, свързани с киберсигурността, в съответствие с нормативните изисквания?

11 / 41

Актуализират ли се плановете за непрекъсваемост на бизнес процесите въз основа на поуките, извлечени от действителни инциденти?

12 / 41

Съществува ли процес за непрекъснато усъвършенстване на стратегиите за управление на риска въз основа на нови заплахи и уязвимости?

13 / 41

Има ли назначен служител или екип, отговарящ за управлението на риска в областта на киберсигурността?

14 / 41

Имате ли конкретни планове за управление на инциденти, свързани с киберсигурността, които засягат вашата верига за доставки?

15 / 41

Извършвате ли редовни анализи на въздействието върху дейността, за да определите критичните системи и данни, които са от съществено значение за непрекъснатостта на вашата организация?

16 / 41

Провеждат ли се редовни, подробни симулации на инциденти, свързани с киберсигурността, за да се тества готовността?

17 / 41

Съществуват ли официални клаузи за споразумение, които изискват от доставчиците да докладват за инциденти, свързани със сигурността?

18 / 41

Назначено ли е длъжностно лице по защита на данните (DPO – Data Protection Oficer), което да гарантира спазването на законите и разпоредбите за защита на данните?

19 / 41

Имате ли включени права за одит в споразуменията с ключови доставчици, за да се гарантира спазването на вашите изисквания за сигурност?

20 / 41

Използвате ли анализ на поведението на потребителите за откриване на потенциално злонамерена дейност?

21 / 41

Съществува ли ефективен механизъм, чрез който служителите да докладват за проблеми или инциденти, свързани с киберсигурността?

22 / 41

Програмите за обучение по киберсигурност съобразени ли са със специфичните роли и отговорности на служителите?

23 / 41

Извършвате ли постоянен мониторинг и преглед на практиките за сигурност на Вашите доставчици и доставчици на услуги от трети страни?

24 / 41

Прилагате ли или планирате ли да приложите модел за сигурност с нулево доверие (Zero Trust Security model)?

25 / 41

Извършват ли се редовни оценки на сигурността от вътрешни или външни лица с цел идентифициране на уязвимости и/или провеждане на тестове за проникване?

26 / 41

Обучени ли са служителите относно правните аспекти на киберсигурността, включително изискванията за защита на личните данни, данните и информацията, включително и директивата за МИС?

27 / 41

Използвате ли съвременни технологии за откриване на заплахи и уязвимости в сферата на киберсигурността?

28 / 41

Тестват ли се плановете за непрекъсваемост на бизнес процесите при различни сценарии, за да се провери тяхната ефективност при различни потенциални инциденти?

29 / 41

Ясно ли са дефинирани и известни на целия компетентен персонал процедурите за ескалация на различни видове инциденти със сигурността и първоначална оценка на сериозността?

30 / 41

Редовно ли тествате служителите със симулирани фишинг атаки, за да повишите тяхната бдителност?

31 / 41

Редовно ли се актуализират системите и софтуерът, за да се отстранят уязвимостите в сигурността?

32 / 41

Съществува ли официален механизъм за включване на обратната връзка от одитите и инцидентите в процеса на управление на риска?

33 / 41

Изисква ли се от служителите да получат таргетирани обучения за киберсигурност?

34 / 41

Редовно ли се включват служителите и ръководството в идентифицирането, оценката и управлението на риска?

35 / 41

Интегрирано ли е управлението на риска във веригата на доставки в цялостната организационна рамка за управление на риска?

36 / 41

Имате ли договорености с външни фирми за киберсигурност за допълнителна подкрепа по време на инцидент?

37 / 41

Извършвате ли анализ на зависимостите, за да се диагностицира как смущенията и проблемите в една система или процес могат да се отразят на други такива?

38 / 41

Оценявате ли редовно ефективността на програмите за обучение по киберсигурност?

39 / 41

Определени ли са и прилагани ли са минимални стандарти за киберсигурност за всички доставчици и доставчици на услуги от трети страни?

40 / 41

Добре документирани и достъпни ли са всички политики, процедури и мерки за киберсигурност и спазване на изискванията?

41 / 41

Има ли специална функция или екип, който да следи за промените в нормативната уредба в областта на киберсигурността и да гарантира спазването им?

Your score is

Целта на оценката на готовността на NIS 2 е да даде представа за силните и слабите страни, свързани с оценяваната организация.

*Резултатите от тази оценка не предоставят диагноза и по-нататъшни мерки за отстраняване на нередности, а по-скоро информация за обхвата на Директивата NIS 2 и конкретна организация за неексперти. Свържете се с нас, ако се нуждаете от професионална оценка на състоянието на сигурността ви спрямо изискванията на NIS 2.

Основните теми, които са предмет на оценката, са описани по-долу:

Управление на риска

Управлението на риска в областта на киберсигурността е систематичното идентифициране, оценяване и намаляване на рисковете за информационните активи на организацията. Тя започва с идентифициране на информационните активи, определяне на потенциалните заплахи и уязвимости, оценка на тяхната вероятност и въздействие и след това прилагане на стратегии за минимизиране на тези рискове чрез превантивни и реактивни мерки. Постоянното наблюдение и периодичните прегледи гарантират ефективността на практиките за управление на риска, като при необходимост се адаптират към новите заплахи. Ефективната комуникация и спазването на изискванията са неразделна част от процеса, тъй като привеждат управлението на риска в съответствие с регулаторните изисквания и информират всички нива на организацията. Този проактивен подход е от решаващо значение за поддържането на стабилна защита на киберсигурността и за осигуряването на устойчивост на организациите към различни киберзаплахи.

Реакция при инциденти

Реагирането на инциденти в киберсигурността е структуриран подход за управление и намаляване на въздействието на пробиви в сигурността или атаки. Тя включва фази на подготовка, откриване, ограничаване, отстраняване и възстановяване, съчетани с подробна документация и комуникация по време на целия процес. Екипите за реакция при инциденти бързо оценяват и реагират на заплахите, за да сведат до минимум щетите и да възстановят функционалността на системата. Те също така анализират инцидента, за да извлекат поуки и да подобрят бъдещите реакции. Този цикъл гарантира, че организациите могат бързо да се адаптират и да засилят защитата си срещу нови заплахи. Ефективното реагиране на инциденти е от решаващо значение за поддържане на доверието, непрекъснатостта на бизнеса и спазването на нормативните изисквания.

Сигурност на веригата за доставки

Сигурността на веригата за доставки в киберсигурността се фокусира върху защитата на целостта, поверителността и наличността на стоките и информацията, преминаващи през мрежата на веригата за доставки. Тя включва оценка и намаляване на рисковете, породени от партньорите и доставчиците от трети страни, от снабдяването до доставката. Ефективната сигурност на веригата за доставки изисква сериозна комплексна проверка, непрекъснато наблюдение и интегриране на практиките за сигурност сред всички заинтересовани страни. Това включва прилагането на строги мерки за киберсигурност, договорни задължения и редовни одити, за да се гарантира спазването на стандартите за сигурност. Тъй като заплахите могат да компрометират цели вериги за доставки, проактивното управление е от съществено значение за защита от прекъсвания и поддържане на доверието в операциите по веригата за доставки.

Мерки за сигурност

Мерките за сигурност в областта на киберсигурността обхващат набор от стратегии и инструменти, предназначени за защита на цифрови системи, мрежи и данни от неразрешен достъп, атаки и щети. Тези мерки включват контрол на физическата сигурност, политики за киберсигурност, управление на достъпа на потребителите и технологични решения като защитни стени, антивирусен софтуер и криптиране. Редовните актуализации, оценките на уязвимостта и тестовете за проникване са от решаващо значение, за да се гарантира, че тези защити остават ефективни срещу променящите се заплахи. Освен това прилагането на протоколи за сигурност, като например многофакторно удостоверяване и практики за сигурно кодиране, ще помогне за намаляване на рисковете. Организациите трябва да възприемат многопластов подход към сигурността, като комбинират множество защити, за да повишат устойчивостта и да защитят чувствителната информация и критичната инфраструктура.

Съответствие с нормативните изисквания

Нормативното съответствие в областта на киберсигурността се отнася до спазването на закони, наредби и насоки, предназначени за защита на информацията и инфраструктурата от киберзаплахи. Тя включва прилагането на необходимите политики, процедури и контроли за сигурност, за да се отговори на конкретни стандарти, определени от ръководните органи. Спазването на изискванията е от решаващо значение не само за избягване на правни санкции и финансови загуби, но и за запазване на доверието на клиентите и заинтересованите страни. Организациите трябва редовно да оценяват и актуализират състоянието си на съответствие в отговор на нови и променящи се разпоредби. Ефективните програми за съответствие включват обучение на служителите, редовни одити и непрекъснато усъвършенстване, за да се отговори на динамичното естество на заплахите за киберсигурността и регулаторните изисквания.

Обучение и информираност

Обучението по киберсигурност и повишаване на осведомеността е критичен компонент на сигурността на организацията, който има за цел да предостави на служителите знания и умения за разпознаване и ефективно реагиране на киберзаплахи. Тези програми включват редовни обучения за най-добрите практики в областта на сигурността, най-новите киберзаплахи и организационните политики. Инициативите за повишаване на осведомеността имат за цел да поддържат киберсигурността на преден план в съзнанието на служителите и да помагат за предотвратяване на нарушения, причинени от човешка грешка. Интерактивните упражнения, като например симулации на фишинг и семинари, повишават ангажираността и задържането. В крайна сметка добре информираните служители са критичен слой от защитата срещу кибератаки и насърчават културата на осведоменост за сигурността в цялата организация.

Непрекъснатост на бизнеса и възстановяване

Непрекъснатостта на бизнеса и възстановяването в областта на киберсигурността се фокусират върху поддържането и възстановяването на бизнес операциите в случай на кибератака или друго прекъсване. Този процес включва създаването на подробни планове, в които са описани необходимите действия за свеждане до минимум на престоя и финансовите загуби, като същевременно се гарантира наличността на критичните услуги. Тези планове обикновено включват стратегии за архивиране на данни, резервиране на системи и механизми за превключване при повреда, за да се осигури бързо възстановяване. Редовното тестване и актуализиране на тези планове е от съществено значение за адаптиране към нови заплахи и променящи се бизнес изисквания. Ефективните стратегии за непрекъсваемост на бизнеса и възстановяване гарантират, че организацията може да се възстанови бързо от прекъсвания, като запази доверието на клиентите и оперативната стабилност.