Темата за лидерството и лидерските стилове представлява голям интерес за психологията и има множество разработки и теории като първите от тях датират  от 17 век. Една от първите по-атрактивни теории за лидерството е тази на Карлайл за „Великия човек“, която е фокусирана върху великите личности от историята, но поставя на едно ниво позитивни личности като Майка Тереза и негативни такива като Хитлер, за което е и силно критикувана.

Какви са съвременните разбирания за лидерството?

Докато в бизнес управлението лидерството е представено като управление на хора и ресурси с цел постигане на резултати, стратегическо планиране и създаването на конкурентни предимства, то в психологията, акцентът е върху начинът, по които лидерите влияят и управляват хората, за да се постигнат целите на организацията. В организационната психология се прави разлика между мениджър и лидер, в тази връзка е и известният цитат на Питър Дракър:  “…мениджърите правят нещата правилно, а лидерите правят правилните неща”.

Едни от по-известните модели за лидерството и лидерските стилове са моделът на Бланчард, моделът на Джордан, моделът на Бас, моделът на DISC и др. В днешната статия ще разгледаме моделът на Бас, базиран на Френч и Ривън, който разделя лидерските стиловете на 3 основни: либерален (лидерство, чрез ненамеса), транзакционен (мотивация чрез награди, наказания и обмен на ползи) и трансформиращ

Либерален лидерски стил

Либералният стил (Laissez-faire) е лидерство, чрез ненамеса. Част от характеристиките на този лидерски стил са пасивно управление и избягване на намеса в решенията на последователите, автономие и самоуправление. Обикновено лидерите се намесват само при вземане на важни решения или разрешаване на тежки конфликти. Негативна черта на този стил е, че лидерите поставят ясни изисквания към последователите, но поради автономията и липсата на засилена комуникация, това води до анархия, дисфункционалност и деморализация на последователите с течение на времето. От друга страна такъв лидерски стил разчита последователите да са високи експерти в тяхната област, което не винаги е постижимо.

Транзакционен лидерски стил

Транзакционният лидерски стил има два подстила:

• Управление, чрез изключения, при който има използване на предимно негативни форми на управление, чрез наказания при наличие на отклонение от стандарти или неизпълнение на разпореждане.
• Условни награди е лидерски стил използващ процес на обмен на ползи между лидери и последователи, при който усилията на последователите се обменят за определени награди. С този вид лидерство лидерът се опитва да получи съгласие от последователите за това какво трябва да се направи и каква ще бъде ползата за хората, които го правят. Пример за този тип транзакции е родител, който преговаря с дете за това колко телевизия детето може да гледа след практикуване на пиано. Друг пример с договаряне на количеството извършена работа, което работниците трябва да покрият за да могат да вземат допълнителен бонус. 

Трансформиращ лидерски стил

Трансформиращият лидерски стил има 4 подстила:

• Харизматично лидерство е емоционалният компонент, който кара хората да следват, чрез сърцата си. Такива лидери са модел за подражание  и последователите им се идентифицират с тях самите. Тези лидери обикновено имат много високи стандарти на морално и етично поведение и може да се разчита, че ще постъпят правилно, което осигурява на последователите им визия и чувство за мисия.
• Вдъхновяваща мотивация е характерен за лидерите, които имат високи очаквания на последователите си, вдъхновявайки, чрез мотивация да се споделя визията на организацията. На практика лидерите използват символи и емоционални призиви за усилията на членовете на групата да постигнат по-високи резултати, отколкото биха постигнали в нормални обстоятелства. Екипният дух и представяне се засилват от този тип лидерство. 
• Интелектуално стимулиране е стил, който стимулира последователите да бъдат креативни и иновативни, и да оспорват собствените си убеждения и ценности, както и тези на лидера и организацията. Този тип лидерство подкрепя последователите, докато те изпробват нови подходи и разработват иновативни начини за справяне с организационни проблеми. То насърчава последователите самостоятелно да обмислят и решават проблеми и предизвикателства. Пример за този тип лидерство е ИТ мениджърът, който насърчава индивидуалните усилия на разработчиците на софтуер да разработят уникални начини за решаване на проблеми.
• Внимание и зачитане на индивида- този стил е характерен за лидерите, които осигуряват благоприятен климат, в който изслушват внимателно индивидуалните нужди на последователите. Лидерът действа като коуч и съветник, докато се опитва да помогне на последователите да станат напълно актуализирани. Тези лидери могат да използват делегиране, за да помогнат на последователите да израснат чрез лични предизвикателства. Пример за този тип лидерство е мениджър, който прекарва време и влага индивидуално отношение към всеки служител по грижовен и уникален начин.